Уших рокля от ризите на баща ми за бала, в негова чест – колегите ми се смяха, докато режисьорът не грабна микрофона и залата не притихна.
Шегувахме се, че гардеробът му се състои само от ризи.
— Едва знам как да шия, лельо Хилда — казах аз.
„Знам. Ще те науча.“
През този уикенд разстлах ризите на баща ми на кухненската маса, сложих стария ѝ комплект за шиене между нас и се захванахме за работа. Отне ни повече време, отколкото очаквахме.
Два пъти отрязах грешния материал и трябваше да разопаковам цяла секция късно през нощта и да започвам отначало. Леля Хилда стоеше до мен и не каза нито дума обезкуражаване. Тя просто насочваше ръцете ми и ми казваше кога да намаля темпото.
