***
Обадих се на Тайлър от кухнята на баба, където се бях озовала, без да осъзнавам как съм се озовала там.
— Трябва да дойдеш — казах аз, когато той отговори. — Намерих нещо.
Той стигна там за 40 минути.
Подадох ѝ писмото безмълвно и наблюдавах изражението ѝ, докато го четеше. То премина през всички изражения, които бях изпитвал: объркване, после проблясващо разбиране и накрая онова спокойствие, което изпитваш, когато нещо твърде голямо, за да го осмислиш, те връхлети веднага.
„Намерих нещо.“