РЕКЛАМА
Мразех разсъжденията му. „Мога ли да го видя?“ Да поговоря с него, наистина, преди да вземем това решение от наше име? „Разбира се.“ Утре.
На следващата сутрин доведоха Джосия у дома. Седях до прозореца на хола, когато чух тежки стъпки в коридора.
Вратата се отвори и баща ми влезе, а тогава Джосия трябваше да се наведе – буквално – за да се промъкне под рамката на вратата.
Боже, той беше огромен! Беше висок метър и осемдесет, мускулест и набит, ръцете му едва докосваха рамката на вратата, а по дланите му имаше следи от изгаряния от ковачница, която сякаш трошеше камък.
