Този портрет от 1872 г. вече не изобразява просто семейство, позиращо в най-хубавите си дрехи. Той е доказателство, че след премахването на робството мъжете, жените и децата са поискали правото да бъдат възприемани като истинско семейство, пълноценно, достойно и силно въпреки белезите си.
Ръката на Рут, белязана, но ясно видима, сякаш казва на онези, които я гледат днес: „Да, страдахме. Но също така живеехме, обичахме и градихме бъдеще. Не се виждайте само като жертви: виждайте се като оцелели.“
И може би това е най-красивата сила, която една обикновена, стара снимка крие: превръщането на скритата болка в послание за смелост, което ще пребъде в продължение на поколения.
