Полетът ми до Барселона беше насрочен след пет дни. Гледайки светлините на града, се чувствах напълно спокойна с решението си. Итън беше решил да ме замести като майка. Сега аз бях решила да го заместя като син.
Последните дни преди заминаването ми бяха изпълнени с приготовления и постоянна драма. Видеото на Итън достигна над един милион гледания. Заваляха хиляди коментари, повечето от които изразяваха подкрепа за мен и осъждаха неблагодарността на сина ми. Някои местни медии дори се свързаха с г-н Милър, за да поискат интервюта.
„Превърнахте се в символ на майки, малтретирани от неблагодарни деца“, каза ми г-н Милър по време на последната ни среща. „Жените споделят подобни истории в социалните мрежи. Вашият случай повдигна много чувствителен въпрос в обществото.“
Иронията на ситуацията не ми убягна. След десетилетия мълчание най-накрая проговорих.
Два дни преди полета ми, Итън се появи във фоайето на сградата ми. Портиерът позвъни на звънеца, за да обяви присъствието му.
„Кажи му, че си стягам багажа“, отвърнах аз. „Нямам време за гости.“
