„Толкова съм щастлив, че доживях да видя този момент.“
Сълзи се стичаха по лицето ми.
Отчасти радост.
Отчасти ярост.
Защото зад нас беше майка ми и сестрата ми стояха и гледаха часовниците си, въпреки съществуването на баба ми нещо неприятно.
Сутринта след сватбата.
Същата нощ си помислих, че най-лошото е отминало.
Вярвах, че единственото предизвикателство е да преживея унижението и да не му позволява да съсипе най-щастливия ден в живота ми.
Грешах.
На всеки сутрин някой почука силно на входната ми врата.
