Сватбата,
от която всички се срамуваха. Сватбата ни се намира в дом за възрастни хора, за да може баба ми да присъства на сватбата ми.
Това не беше естетически избор.
Това не беше „алтернативна сватбена тема“.
Това беше единственият начин.
Баба ми, Мойра Келър, беше на осемдесет и девет години. Тежък артрит изкривяваше ръцете ì, а сърцето ì ставаше крехко с възрастта. Месеци наред тя повтаряше една и съща нежна фраза с тиха усмивка:
„Не ми трябва банкет… Просто искам да те видя.“
Значи точно това ì дадохме.
В общата стая на старческия дом се носеше лек аромат на одеколон и ванилов сладък. Аранжирахме семпли цветя в малки вази, окачихме бяла гирлянда на стената в трапезарията и поставихме маса с безалкохолни напитки и пластмасови чаши.
