„Чичо ти искаше да те опази“, каза ми адвокатът. „Остави писмо, в което пишеше, че си единственият човек, който го кара да се чувства като част от семейството.“
Плаках в офиса на адвоката си, докато не можех да дишам.
Останалото на следващата страница.
Тайната, която пазих
Не казах на Маркъс.
Не можех. Вече знаех какво ще направи. Видях го как пропилява всеки долар, който бях спечелил през годините, за проекти, които така и не се осъществиха. Ако разбереше, че съм наследил нещо толкова ценно, щеше да намери начин да се добере до него.
Така че аз го защитих.
