Години наред работех рано сутрин, чистейки офис сгради, преди да отида в библиотеката за консултации. Прибирах се изтощен, но Маркъс винаги ме убеждаваше, че следващият му проект просто се нуждае от малко повече време, малко повече подкрепа.
Най-накрая осъзнах, че той не изгражда живота ни, а само източва енергията ми.
Той се дистанцираше. Прибираше се късно. Криеше телефона си. Говореше с мен, сякаш бях пречка за илюзорния му успех. И всеки път, когато задавах въпроси, раздразнението му беше по-остро от всеки негов отговор.
