Тя прибра плика и изгаси лампата в хола. В тъмнината апартаментът отново беше неин. Само неин. И тишината най-накрая беше невинна. Беше решителна.
Когато телефонът завибрира от обаждането на „Луиза“, Елжбета отговори без бързане, със спокоен глас:
— Луиза? Добър вечер. Трябва да поговорим.