Мислех, че тя не е правила „нищо“ по цял ден – но една кутия ме убеди, че греша.

Тя кимна леко.

Това все още не беше прошка.

Но това беше стъпка.

Снимката сега виси в коридора ни.

Не като символ на нещо, което ѝ липсваше, а като напомняне за това коя винаги е била.

И кога е следващата среща?

Няма да съм причината той да си стои вкъщи.

Аз ще бъда този, който ще се погрижи тя да излезе през вратата, знаейки точно колко струва.

Няма свързани публикации.

 

Leave a Comment