Мащехата ми счупи на парчета ценен кристал, принадлежащ на покойната ми майка – тя нямаше представа, че е жертва на измама.

Обърнах се и хукнах. Ботушите ми хрущяха по отломките. Всяка стъпка разбиваше сърцето ми все повече. Не можех да позволя тя да ме види да плача. Не исках да ѝ дам тази победа.

Същата вечер се обадих на леля ми Марлене, плачейки. Тя беше сестра на майка ми. Само тя можеше наистина да разбере какво бях загубила.

„Сандра счупи кристалните чаши на мама“, извиках в телефона.

Между нас се възцари тишина. После гласът на леля Марлене се върна, различен.

„Дженифър, скъпа, имам нещо важно да ти кажа.“

 „Ко?“ 

��