Мащехата ми счупи на парчета ценен кристал, принадлежащ на покойната ми майка – тя нямаше представа, че е жертва на измама.

„Вече купих роклята, Сандра.“

Лицето му помръкна. „Ще видим.“

***

Две седмици минаха в напрегната тишина. Сандра се движеше из къщата като буреносен облак. Татко се опитваше да бъде миротворец, но гневът на Сандра изпълваше всяка стая.

В четвъртък следобед се върнах у дома, отрупана с цветя и сватбени прибори. Входната врата се затвори зад мен. Веднага разбрах, че нещо не е наред.