Едно от най-често срещаните погрешни схващания е, че умиращите хора постоянно страдат от глад, жажда или непоносима болка. Макфадън твърди, че това обикновено не е така. С наближаването на края на живота на тялото, усещането за глад и жажда естествено намалява. Храносмилателната система се забавя и тялото вече не се нуждае от същото количество енергия. Пациентите често губят интерес към храната и течностите, не защото са лишени от тях, а защото тялото им вече не се нуждае от тях. Принуждаването им да ядат или пият на този етап всъщност може да причини дискомфорт, а не облекчение.
