Изчаках трите жени да излязат от стаята. Когато вратата се затвори зад тях, се усмихнах леко и изпих остатъка от кафето си. Думите на Мариан все още отекваха в главата ми – нейният уверен, леко надменен тон излъчваше не само арогантност, но и страх. Онзи фин страх на хората, които усещат, че настоящият ред скоро ще се разклати, но все още се вкопчват в него.👇👇👇🤗

„Промених си плановете. Обичам да видя едно място, преди да свикне с присъствието ми“, отговорих с лека усмивка.

Офисът беше просторен, облян в светлина, с голям прозорец с изглед към центъра на града. На бюрото имаше няколко папки и елегантна кутия с визитки. На бялата картичка пишеше:  „Клара Вайс – изпълнителен директор, Алпина Транспорт“.  Прокарах пръсти по формуляра и за миг усетих тежестта на ролята, която току-що бях поел.

След няколко минути се чу леко почукване.

  Вижте продължението на следващата страница 😍💕

Leave a Comment