Мислиш си, че най-накрая продължаваш напред.
Документите за развод са подписани. Половината къща е в кашони. Новата ти приятелка пристига утре с куфари и оптимизъм за „ново начало“. Остава само да разчистиш спалнята и да изхвърлиш последните физически напомняния за бившата ти съпруга Кара.
След това вдигаш старата ѝ възглавница.
Усеща се странно леко, но нещо вътре е твърдо – не е памук, не е пълнеж. Нещо плътно. Нещо скрито.
Едно бързо разрязване по шева и плик се изплъзва навън.
Не пари. Не бижута. Не любовни писма.
