Струваше ми почти всичките ми спестявания, но беше законно, чисто и – най-важното – поетично.
На сутринта, преди да се върнат, парцелът беше празен. Нямаше къща. Нямаше ограда.
Само гола земя и странна, извънземна тишина. Паркирах колата си малко по-нататък и зачаках, държейки хладко кафе в ръце.
Колите им пристигнаха в малка радостна парада — докато не видяха паркинга празен.
Вратата се отвори. Гласове се засилиха. Объркване, примесено с паника. Майката на Даниел въздъхна. Брат му изруга.
