Разходката до новото ми имение ми се стори странно лека, сякаш свалях старата си кожа.
Къщата — моята къща — вече се строеше върху новите си основи, когато пристигнах.
Екипът ме посрещна топло, горд с работата си.
Гледането как структурата се настанява на мястото си беше като сглобяване на последното парче от отдавна недовършен пъзел.
Вътре прахът все още се утаяваше по мебелите, а подовете скърцаха от движението, но това се усещаше по-скоро като началото на нова глава, отколкото като смущение.
