— „Само моля те… не ме плаши. Вече имам достатъчно страх в живота си.“
Марк седна срещу нея. Той я погледна като човек, който най-накрая е осъзнал, че е на ръба на пропаст.
— „Направих нещо много глупаво. Нещо, от което се срамувам.“
Гласът му трепереше. Елиз усети как тръпки пробягват по гръбнака ѝ.
— „Става дума за… някой друг ли е?“
Мълчанието беше отговорът.
