След няколко дни Елиз отишла в Анеси, за да си почине и да възстанови силите си. Майка ѝ я посрещнала с ръце, които я накарали да се почувства отново като дете. Въпреки болката вътре, тя намерила време да обмисли нещата спокойно.
Междувременно Марк посещаваше Клое в клиниката „Сен Антоан“, но сърцето му беше на съвсем различно място. Когато Клое видя съкрушението му, тя му каза просто:
— „Марк… ти не ме обичаш. Ти обичаш жена си. И трябва да се върнеш при нея.“
Думите ѝ бяха като ключ, отварящ заключена врата. Той изпитваше благодарност – и огромен срам – но също така и решителност най-накрая да се изправи пред всичко честно.
Няколко дни по-късно, когато Клое започна да ражда, Марк се втурна към клиниката. Той ѝ помагаше, подкрепяше я, държеше я за ръка, но дълбоко в себе си знаеше, че това е последното нещо, което прави за нея като партньор във всеки смисъл. Когато момчето се роди, Марк го погледна с емоция, но и с убеждението, че той трябва да е по-добър човек, отколкото беше.
