🎨 „Мамо, не знам дали можеш да ме видиш оттам… но нарисувах тази картина за теб.“

Всяко движение беше спомен.

Всяка сянка е ласка.

И когато показа рисунката си… никой не я разбра.

Никой не го поздрави.

Никой не го прегърна.

Казаха му само:

— „Трябва да обърнеш страницата…“

— „Тази рисунка няма да я върне…“

Но той не искаше да я върне към живот.

Той просто искаше да я усети близо, за миг.

  Вижте продължението на следващата страница 😍💕