Междувременно Лили Търнър, както я кръстиха, беше преместена в приют, където се грижеха за нея и по-малкия ѝ брат Ноа. Фондацията случайно финансира образованието ѝ. Благодарение на постоянната им подкрепа тя завърши гимназия и получи стипендия за колеж.
Основен извод: Лили работеше усилено през нощта, за да осигури достоен живот на Ноа, който израсна здрав и пълен с енергия.
Години минаха и Лили, на двадесет и две години, присъства на благотворителен гала вечер, организиран от фондация „Лоусън“. Макар и нервна, тя стисна здраво автобиографията си, докато наблюдаваше как Дейвид влиза в стаята. Той изглеждаше по-възрастен, но тя го разпозна веднага.
След речите тя се приближи до него несигурно. „Г-н Лоусън, веднъж купихте мляко за едно гладно дете и сестра му. Аз бях.“
