„Уморена съм… но успях.“
Точно тогава озвучителната система на самолета иззвъня.
„Добър ден, дами и господа. Говори вашият капитан. Добре дошли на борда на полет PR 102, пътуващ за Манила.“
Очите на Алинг Нена се отвориха рязко.
Сърцето ѝ започна да бие учестено.
Гласът.
Беше стабилно. Спокойно. Познато.
Твърде познато.
Пръстите ѝ се стегнаха около презрамката на износената ѝ чанта, когато странно чувство се надигна в гърдите ѝ – нещо между недоверие и страх. Усети как сълзи се събират, макар че все още не разбираше защо.
