Зловеща, но често срещана фотографска практика по онова време.
През 19-ти век посмъртните портрети са били често срещани. Те са позволявали на семействата да запазят последния спомен за починали деца, често жертви на болести. Така наречената поза „Спящата красавица“ е включвала изобразяване на портретираната да спи, а не да е мъртва – начин за облекчаване на непоносимото. Един елемент обаче добавя трагично измерение: присъствието на оцелялата сестра, принудена да участва в портрета.
Това задължение превърна семейния ритуал в истинска травма, оставяйки психологически белези върху оцелелото дете, които понякога бяха необратими.
Експертно мнение: Свидетелство за тиха болка
След обстоен анализ, Christie’s официално призна снимката за един от най-редките примери за посмъртен портрет, изобразяващ живо дете, принудено да позира. Постановката, сковаността на тялото, ретуширането на периода и емоцията – или по-скоро липсата на такава – са убедителни доказателства.
