„Съжалявам… не исках да те събудя“, прошепна той.
Седнах до него и докоснах ръката му. Беше ледено студена.
„Защо плачеш?“ – попитах аз.
Той мълча дълго време. Накрая си пое дълбоко въздух.
– Има нещо, което не съм ти казал… а трябваше да го направя отдавна.
