„Моят принос?“ Премигнах. „Никога не си ми казвал, че има фиксирана сума.“
Накрая тя вдигна глава, очите ì бяха студени.
„Ти живееш тук. Ти работиш тук. Ти използваш електричеството, интернета, пространството. Не се прави на невинен.“
„Не става така“, отвърнах аз. „Не можеш просто да вземеш парите. Ако искаш наема, ще го обсъдим като възрастни.“
Изражението ì се промени, каквото бях обидил.
„Възрастни? Вие сте в моята къща.“
„Това е и къщата на Марк“, напомних ì аз.
Дария се изправи толкова бързо, че столът ì се изтърколи по пода.
„Тогава си тръгвай“, съпна се тя. „Ако не ти харесва, опаковата си лаптопа и тръгвай.“
Марко влиза по време на спора объркан.
„Какво става?“