Когато се върнах в стаята на Хауърд в 8 сутринта, Джаспър вече беше отново на стола си.
Хей, ще поспиш ли малко?
— Знам какво наистина се е случило, Джаспър — казах аз. — И знам, че си заповядал на Хауърд да излъже за това.
Хауърд ни погледна с широко отворени от страх очи. „Татко каза…“
— Добре, скъпи — казах аз, отивайки до леглото и хващайки ръката на Хауърд. — Не е нужно да ми обясняваш нищо. После погледнах Джаспър и посочих вратата. — Ти, от друга страна, излез в коридора, за да можем да поговорим.
„Знам какво наистина се случи, Джаспър.“
Щом влязохме в коридора и вратата се затвори с щракване, Джаспър се обърна към мен.
„Не знам кой те е лъгал…“
