Рекс се приближи до решетките. Усетих го още преди да ме докосне. Той спря на сантиметър от мен.
Бавно коленичих.
— Аз съм, момче — прошепнах. — Приятелят на Мигел.
Рекс изви тихо. И сложи глава на рамото ми.
Елена започна да плаче.
Седмица по-късно го взехме у дома.
