Разговорът, който можеше да ме изненада. Беше директно телефонно обаждане, всеки повишен глас можеше да разкъса въздуха, излизащ от всяко дишане. Седяхме на масата, трима възрастни, носещи решение, взето години преди Лили да се роди. Научих за стара връзка, която тихо се беше разпаднала. Научих за алтернативни възможности, чрез които всичко беше просто, чрез недоразумение, чрез което животът продължаваше без елиминация. С възможността за раждане в мляко, скрито вместо истина. Болеше ме, когато се случи, но болката беше поносима, не просто причинена.