Камила го погледна право в очите, но този път в тях нямаше любов. В тях имаше мир. „Не“, отговори тя тихо, но твърдо. „Не сме готови за бъдещето, Рафаел. Защото това, което предлагаш, не е бъдещето, което искам.“
Наоколо се възцари тишина. Гостите наблюдаваха, затаили дъх, неспособни да повярват на току-що чутото. Рафаел се намръщи, не разбирайки какво се случва.
— Камила, какво правиш? — попита той, въпреки че в гласа му вече се долавяше нотка на паника.
„Знам какво правя. И знам какво не искам“, отвърна тя. „Благодаря ти, че ми показа истинското си лице, преди да е станало твърде късно.“
