Слаби, заоблени, внимателни щрихи с четката – такива, каквито само някой, израснал да пише с писалка, би разпознал веднага.
Бележката вътре гласеше:
„За дъщеря ми – духни силно и си пожелай нещо. Целувки, бабо.“
Без дата. Без ненужни допълнения.
Достатъчно, за да ме спре.