Улицата ухаеше на жасмин. Слънцето изгряваше над града, а тя вървеше леко, сякаш се носеше над земята. Нямаше план, само едно желание — свобода.
На гарата тя си купи еднопосочен билет за Южна Франция.
Тя седеше до прозореца и гледаше как Лисабон изчезва зад хоризонта.
За първи път в живота си тя не изпитваше угризения. Нямаше срам. Само мир.
Тя извади телефона си. Десетки пропуснати обаждания. Отвори съобщенията – молби, оплаквания, обещания. Усмихна се и натисна „изтрий всички“.
След това тя затвори очи.
