Метрото, непознатият… и коментарът, който ме смрази до смърт.
Един ден, след поредната разочароваща среща, реших да се прибера с метрото. Седях близо до вратата, уморена, ръката ми докосваше огърлицата ми, както обикновено.
Там един по-възрастен мъж седна до мен и каза учтиво:
„Извинете… Аз съм бижутер. Тази висулка привлече вниманието ми.“
Той ми разказа за теглото, как виси, нещо, което не му пасваше.
