Но това, което видях мигове по-късно, не отговаряше на историята, която въображението ми набързо беше написало.
Нямаше нежни жестове или мелодраматични сцени. Вместо това видях нещо, което изглеждаше… сериозно. Тихо. Като проблем, който не може да бъде решен с едно телефонно обаждане. Съпругът влезе вътре, а жената затвори вратата след него.
Седях в колата, стискайки волана, опитвайки се да дишам спокойно. Синът ми на задната седалка беше изненадващо тих, сякаш и той усещаше, че това е необичайна ситуация. Изведнъж ми хрумна, че не се страхувам само от отговора на въпроса „Кой е това?“. Страхувах се какво може да промени този отговор в живота ни.
