В четвъртък следобед, напълно неочаквано, Клаудия се появи в хола. Не с цветя. Не с усмивка. Със студен поглед и тон, който накара цялата стая да замръзне.
— Извинявам се за нахлуването — каза тя ледено. — Но е време да изясним нещата.
Елиза бавно се изправи от масата. Напрегната, но спокойна. Клиентката, възрастна жена, я наблюдаваше смутено — искаше да изчезне.
