Вътре има документи за развод. Подписите ми вече са там. Моля те само за едно: не ми губи повече времето.“
Настъпи тишина. И тогава… някой започна да ръкопляска. Срамежливо. После друг. Трети. Не знам кой. Не ме интересуваше. Погледнах го право в очите и се отдалечих от масата.
С високо вдигната глава прекосих стаята, без да поглеждам назад. За първи път от години почувствах… свобода. Светът ми може да се е срутил, но сега градя нов. По мои собствени правила.
