В деня след погребението нищо не беше същото.

Оставих го да говори, позволих му да се освободи от всички чувства, които го обземаха. После му казах честно: писмото не е имало за цел да го нарани.

Това беше просто нейният начин да изрази благодарност по единствения безопасен и спокоен начин, който смяташе за възможен.

Нямаше скрити мотиви, нищо за обсъждане, никой за обвиняване. Само истината, която тя искаше да сподели с нас.

Pages: 1 2 3 4