„Добротата понякога си има цена, но никога не е пропиляна.“
Тя веднага разпознава дискретния подпис на Елиз. Побягва я тръпка: как това писмо се е озовало там? Защо сега? Тя не знае отговорите… но това съобщение пристига точния момент, в който има нужда от тях.
Вратата, която се отваря, когато вече не очакваш нищо.
Същата вечер, докато се разхождала из града, Камий забелязала табела с надпис „Наемаме служители“. Кафенето било топло и светло, в ярък контраст със старото ѝ работно място. Тя колебливо пристъпила вътре и разказала на управителя Жулиен своята история: кариерния си път и деня, в който избрала добротата пред строгите правила.
