Всички в болничната стая замръзнаха: никой не можеше да разбере защо тишината беше толкова задушаваща, докато не осъзнаха реалността, която надминаваше всяко въображение.

Леон ме научи, че смелостта не се крие в размера, а по-скоро в тези малки ръце. Сега знам, че любовта предшества изцелението и че битките, водени в мълчание, променят хората завинаги. Тази  немислима  – тоест невъобразима – тишина, която някога ни е парализирала, сега е отстъпила място на изблик на смях, преливащ от живот. Сега разбирам, че дори най-дълбоките тишини всъщност могат да бъдат изпълнени с мир и надежда.

Leave a Comment