Баща ми ме изгони от къщата, когато разбра, че съм бременна – 18 години по-късно синът ми го посети.

Намерих си порутено студио в покрайнините на града. Стените бяха гъмжали от хлебарки, а отоплението работеше само когато си поиска, но беше мое. Работех нощна смяна, чистейки офис сгради. През деня пълнех рафтовете в магазин за хранителни стоки, докато коремът ми се изду и гърбът ми не ми отказа.

Родих сама. Нямаше бебешко парти. Нямаше семейство, което да чака пред родилната зала. Само уморена, трепереща млада жена с новородено на ръце, шепнеща обещанието: „Ще бъде наред. Така или иначе, всичко ще бъде наред.“