Познавате онзи човек, който пита с нежен глас: „Как си?“, но чийто поглед някак ви смущава? Понякога всичко изглежда нормално, но въпреки това вътрешният ви глас ви казва: „Нещо не е наред“. Не се притеснявайте, не сте нито параноични, нито прекалено чувствителни. Напрежението се прокрадва в детайлите, в неизказаното, в онези фини нюанси, които не смеем да изречем на глас. А най-обезпокоителното е, когато всичко е опаковано в красива подаръчна хартия.
Когато интуицията ти нашепва: „Бъди внимателен!“
Психологът Карл Юнг говори за „сянката на Аза“ – онази част от нас, която предпочитаме да игнорираме… и която понякога се проявява във взаимодействията ни с другите. В ежедневието това означава, че някой, който изпитва ревност, фрустрация или несигурност, може да маскира тези чувства със социално приемливо поведение. Резултатът? Появява се несъответствие между казаното и инстинктивно усещаното.
