Въпреки че е сравнително евтино и лесно за приготвяне, зелето е богато на витамин C, фибри и витамин K, което го прави основна част от много кухни по света. Този невероятно хранителен зеленчук, често пренебрегван, се предлага в най-различни форми и цветове, включително червено, лилаво, бяло и зелено. Зелето е, освен всичко друго, „богато на витамин B6 и фолиева киселина, които играят важна роля в много основни телесни процеси, включително енергийния метаболизъм и правилното функциониране на нервната система“.
Освен това, зелето е богато на фибри и съдържа мощни антиоксиданти, особено витамин C, който може да предпази от сърдечни заболявания, някои видове рак и загуба на зрение. Освен това, зелето помага за намаляване на хроничното възпаление, подобрява храносмилането и помага за понижаване на кръвното налягане и холестерола. Въпреки многото ползи за здравето от зелето, някои хора трябва да го избягват в диетата си.
Зелето, подобно на други кръстоцветни зеленчуци, съдържа гойтрогени, които могат да нарушат функцията на щитовидната жлеза, особено когато се консумират в големи количества. Гойтрогените могат да попречат на щитовидната жлеза да абсорбира есенциалния йод, което може да наруши производството на хормони и да повлияе негативно на здравето. Следователно, ако имате проблеми с щитовидната жлеза, особено гуша (анормално уголемяване на щитовидната жлеза), бъдете внимателни, когато консумирате зеле. 2. Хора с храносмилателна чувствителност Зелето може да причини подуване на корема и газове поради съдържанието си на рафиноза – сложен въглехидрат, който тялото не може да усвои напълно. След като достигне червата, то ферментира и произвежда газове.
3. Хора, склонни към алергии или дразнене на очите Поради съдържанието на хистамин, зелето може да причини алергична реакция при хора, склонни към алергии. Симптомите включват обрив, сърбеж, сълзене на очите, кихане и дори кървене в очите. 4. Хора с бъбречни проблеми Хората с бъбречни проблеми трябва да избягват консумацията на зеле, защото то съдържа оксалова киселина, която може да се свърже с минерали като калций и да образува камъни в бъбреците.
