Юношество: Началото на един разрив В средното училище Джефри става срамежлив, неловък и често самотен. Съучениците му го смятат за чудак. Смее се, когато не трябва, и се замисля. Понякога крие малка бутилка в якето си, „за да си даде смелост“, шегува се той. Учителите са загрижени, но и без това крехкото семейство остава пасивно. Разводът най-накрая идва, оставяйки Джефри сам в семейния дом. Именно в този момент животът му започва да се носи бавно, тихо – като врата, която се затваря безшумно.
Падението и възходът на популярността Следващите години бяха размазани: безцелно скитане, провал, самота. Докато един ден вестниците не го споменаха. Любопитното дете се превърна в сенчеста фигура, име, шепнено с тревога.
