„Да, госпожо, с удоволствие бих отстъпил мястото си. Но понякога хората викат твърде бързо, преди да попитат. Ако просто бяхте казали „Моля“, щях да се усмихна и да го направя без колебание. Майка ми казваше: „Уважението не е в тона на гласа. Уважението е в това как се отнасяш с другите.“
Жената седна безмълвно. Не отговори. Нито тогава, нито по-късно. Тя се взираше в пода, засрамена.
И останалите пътници разбраха нещо важно:
истинската сила не се крие в гръмките думи, а в тихото достойнство.
